Jun 20, 2015, 7:51 PM

Лято

  Poetry
811 0 2

лятото започна с аромата на липите 

скъсите поли и мъжки погледи след тях

бели чайки с полета във висините

горещи нощи търсещи любов и грях 


лятото усмихва се във всеки поглед

изпълнен със желание и любовен глад

чувствата обземат всичко и без оглед

дали в Рая ще те вкарат или в някой Ад


лятото обича открива ти духовен храм

в него търсиш Бог или извикваш Сатаната

от там излизаш благословен или презрян

Съдбата ти избрала е душата

 

Гавраил

Варна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стойна благодаря Ви за насърчителните думи.Значат много за мен.С голям интерес чета Вашите отзиви.
  • Хубава творба за лятото, за любовта и за греха и завършва много мъдро.
    Много по-лесно е за грешките си да обвиним лятото, но дали ще привлечем Бог или Сатана единствено от нас зависи.
    Поздрав за интересната творба и хубава вечер!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...