Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо?
Всяка твоя грешка е поредното ти зло.
Нима заслужавам таз` съдба, да живея в измама,
а ти си, уви, недостоен за истинска любов голяма.
Искаш да те даряват с топлота, но запитал ли си се
дали с лъжи се постига всичко това?
Докога и докъде се питам аз, ще стигнеш ти?
Колко пъти ще просиш някой пак да ти прости?
По добре истината някога кажи.
Знам, това е трудно, а пък и боли.
Но така приятели ще имаш, няма да си вечно сам,
а и аз ще мога поне мъничко нежност от себе си да дам.
Трябва да си заслужиш уважение.
А ти с твоите лъжи, не само любовта уби,
но си спечели и презрение!