Любов
Дай ми сили аз теб да позная,
щом срещна наистина теб.
Дай ми сили за теб да мечтая
и мисли да имам без ред.
Дай ми сили, когато нощем
се заглеждам в луната гореща,
да издържам на удара мощен,
когато двама дадеме си среща.
Дай ми сили дори и когато,
от моя свят те гоня.
Дай ми сили, дори и когато,
за прошка те моля.
Дай ми сили, ти, скитнице сляпа,
да те чуя как нежно крещиш.
Дай ми сили, лукава, но свята,
да видя, към мен да вървиш.
Дай ми сили теб да превъзмогна,
дай ми сили сам да реша,
ти беше сама, кой ти помогна?
Кой в своята душа те прибра?...
Дай ми сили, ти, млада и древна,
да изтръгна от душата си зов,
ти не си голяма, нито пък дребна,
ти се наричаш просто... любов.
© Янчо All rights reserved.
