Любов и нежност в тишината
Любов и нежност в тишината
Поляната се къпе в сребърна роса
и в тишината утринна пак диша,
красиво свежа и сама
след приказната нощ въздиша.
Таз' вечер имаха цветята бал
и всички теменужки, рози, момини сълзи,
покрити със ефирен мек воал,
танцуваха безгрижно до зори.
Любов цареше - тиха и красива,
и щастието озаряваше нощта
с усмивка, нежен сок попила,
благоговееше във капчици сълза.
Навред се стичаше омая
като от бистра, непресъхваща река
и нежен мирис на папая
поляната покриваше в нощта...!
© Виктория All rights reserved.
