Любов ли?
Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица,
разперила в мечтание крила.
Застинал миг в запалена искрица
от погледи под влюбена луна.
Любов ли? Да, безспорно се познава
в невинната усмивка на дете.
В приятелската длан, която дава.
В милувката на майчино сърце.
Любов ли? Боже, трябва да я има!
По-истинска от всички чувства в нас.
До сетен дъх така неповторима.
– Да, тука съм – прошепва топъл глас –
– в сърцето ти. И вечно ще ме има.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
