Nov 18, 2011, 10:30 AM

Любов на гилотината

  Poetry
759 0 1

Настъпих мината в любовния ни свят

и се раздробих на парчета,

прокарах пръсти между дима

и не те видях в мътилката,

беше си заминал мълчаливо.

Останала сама, видях пламъчето

отвъд хоризонта да се губи

все едно Прометей напускаше

света ни,

ти беше този, който донесе

светлината в деня ми,

и след теб остана мрак с вкус

на безмълвие.

Как се прощава на себе си,

без да се самонакажеш на

гилотината,

без да принесеш кръста си там, на

Голготата,

аз го направих на части, на дни,

лекувайки се с ендоморфини

от спомени, пълни с живот.

Сега съм цяла и смислено

пътуваща към себе си,

примирена пред храма си,

монахиня с усмивка на пречистена.

В ръцете си държа кръста

на моето възраждане.

Превърнах болката си в сила,

а силата в изпитание.

В очите ми сини синьото

ставаше все по-синьо и дълбоко

като водопад, в който плуваше

надеждата ми,

онази младата, родена в

пълнолуние.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...