Любовта на Бог
Навярно Бог ще наведе очи,
ако от райските врати те зърне.
Ще разпознае Ева в твоите черти
и в древния Адам ще се превърне.
Грехът му мъжки ще събуди страст,
на святостта му неподвластна.
Ще се прекръсти в слабостта,
защото ти си тъй прекрасна...
Ще вземе слънцето с ръка добра
и ще ти го дари при залез.
В романтиката на нощта звезда
от обичта си ще запали...
Душата му без глас ще съжали,
че не е просто мъж - тъй грешен...
и може би дори ще си прости
... разбрал, че красотата е нетленна.
© Михаил Цветански All rights reserved.
