Любовта на вятъра
Разпръсква вятърът листа,
нежно се понася над полето,
приседнал в скута на върба,
с надежда вдига взор в небето,
а то с тъга очи затваря ,
разбрало, че не може да го спре,
в силата си вятърът забравил
за любовта, която му отне.
В синевата се разнесе нежна песен.
Какво от туй, че няма да е лесно?
Без любов небето ще живее,
едва ли вятърът дълго ще вилнее,
ще спре, на пътя и ще коленичи,
признал, че още може да обича
и търси на небето помощта,
за да събуди в него любовта.
© Радка Иванова All rights reserved.
