Jan 8, 2009, 3:14 PM

Любовта на вятъра 

  Poetry
690 0 9
 

Разпръсква вятърът листа,

нежно се понася над полето,

приседнал в скута на върба,

с надежда вдига взор в небето,

а то с тъга очи затваря ,

разбрало, че не може да го спре,

в  силата си вятърът забравил

за любовта, която му отне.

В синевата се разнесе нежна песен.

Какво от туй, че няма да е лесно?

Без любов небето ще живее,

едва ли вятърът дълго ще вилнее,

ще спре, на  пътя и  ще коленичи,

признал, че още може да обича

и търси на небето помощта,

за да събуди в него  любовта.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??