седя и плача
любя те, любих те, любя
представям си твоето лице в здрача
сълзите капят като прецъфтели теменуги

водопад от чувства в мен напира
здравей разчувствах се аз знам
прости ми мъката която извира
страх ме е  да бъда сам

емоционално нещо гъделичка
очите ти прострелват ме с иглички
сърцето иска отново да танцува
аромата ти из мозъка лудува

умът ми нищо не разбира
харесва те като букет с цветя
не представа теб да дифинира
суми, интеграли, образ на слънчева луна

ужасно е да те сънувам всяка вечер
броя звездите и те търся нейде между тях
млечният път преплита се с косите
името изписано е на небосвода със звезден прах

ще капне и последната сълза
на обратно часовника ще затиктака
любя те хем забранено е това 
дявол да те вземе по-красива си от всичко на земята