Майките се винаги завръщат...
чиито синове обичах
Майките се винаги завръщат...
В пустия си дом те слагат топлина,
силно непокорните си синове прегръщат
и говорят им до късно за света:
"Светът е пълен, сине, със богатства,
живей сега, наскитай се, гори!
Но знай, онези, многото препятства
единствено със Любовта ще минеш ти!
С добро момиче, светло като пролетта,
сърце горещо дето носи,
женствено и тъжно като есента,
вихрушка, сняг в сърцето ти да носи!
Тя пролет да е, да те съживява,
ухание да внася в твоя ден,
а нощем, нощем да те подлудява
като лятна ласка в тежък ден!
Да носи капки есенни в очите,
че твоето сърце да я щади,
да бъде хладна, със кристали във гърдите,
за да може теб понякога да вразуми...
Таквоз момиче, синко, си търси!
Девойка - огън, хлад, жарава,
добро момиче, хубаво да ти шепти,
усмивки всеки ден да ти дарява!"
Така говори майката на своя син...
Така го милва, че заплаква...
На тоя свят синът й е един...
И мъка, щастие, любов навярно го очаква!
Тревога пълни майчиното лоно до зори...
Трепереща, я тихо тя преглъща...
Синът ще бъде много по-добър, нали,
щом майката се винаги завръща...
© Дани Иванова All rights reserved.
