Jun 29, 2010, 9:22 AM

Майната ви!

  Poetry
1.6K 0 5

Знаят ни като непознати,
и ми е по-лесно да не реагирам,
щом пред хора те фокусирам.
Невероятно е колко непознати лица имаше тази нощ в дискотеката,
и колко от тях лягат си заедно и тичат на сутринта заедно до аптеката.
И уж всичко се знае,

в малък град сме били,
но нали куче, което лае, не хапе...

голяма работа, който може да вини.
Нима бил е с нас,

когато ме любеше, опиянен от страст,

или ме заснима някой папарак,

пристъпвайки твоя праг...
С клюки ли ви е закърмила майка ви,

нямате ли си личен живот...

ще ви кажа просто майната ви!

Правя каквото си искам и ми е гот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Чернева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирасе, че всеки един от вас има право в казаното си, но ако започнем всички да пишем двойки на произведения които не ни харесат.Както и да е, ще се докажа, че не я заслужавам !
  • Двойката не на всяка цена е злоба. Може някой да не е харесал написаното от теб. А това не трябва да те кара да го изтриваш, а да се замислиш, можеш ли по-добре. Ако е от злоба, пък трябва да те амбицира пак да докажеш, че всяко следващо ще е по-изпипано и...Така че, не бързай, помисли, винаги можеш да се махнеш от тук.
  • Изтриването на акаунт става по-каналния ред, т.е. чрез писмо до админа. Ако това е желанието ти, обърни се към него.
  • Ако на всяка двойка се подхожда така, къде ще я докараме!? Повече оптимизъм трябва и да докажеш, че не я заслужаваш! Поздрав!
  • Благодаря за двойката ! Мислех, че в този сайт се уважава всеки опит човек да излее душата си, било то в проза или поезия. Явно и тук има злобни хора, към които съм алергична. Мисля да напусна. Ако някой от администраторите види този коментар, моля да ми бъдат премахнени стиховете. Нищо лично

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...