За пръв път е сурвакар –
малък, срамежлив юнак.
Мама даде му сурвачка –
(от него-по-голяма)
и научи го да казва
"Сурва весела година".
Само, че не го попита,
иска ли в студа да скита
и да удря лели, дядовци и баби.
Ох, да го щипят по бузките,
как мрази!
Три години се измъква,
на четвъртата не може.
Мъничко смутено почва,
но до края стига.
"Догодина, до амина"
и пари не иска!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
