Малки прозрения
Малки прозрения
Банално е да пееш за любов,
за мъката, за тежките раздели.
Чувства всякакви бушуват в теб -
от първата ти глътка въздух са поели.
Боли, нали? И мен ме е боляло,
и още много други като нас.
Макар сърцето от обида да е занемяло,
то още може да запее с меден глас.
И малките неща недей пропускай
край тебе да преминат без следа.
За миг във шепота им се заслушай,
за да дочуеш как се раждат чудеса.
Смисъл не търси във всичко.
Тъгата днешна, утре ще е остаряла.
Повече боли да разбереш накрая,
че си била щастлива, а не си разбрала.
© Мари Пиф All rights reserved.
