Човекът малък е като плъхок,

със злобичка в очите - ходи, души

и често крие се зад гръб широк,

и кланя се и вярно служи.

Човекът малък ден и нощ не спи,

плете интриги и те разиграва

и кал по тебе хвърля и лъжи,

безспирно всеки миг те злепоставя.

Душичка дребна, в нищо не успяла,

началник малък, дребен, но велик.

Той правосъдие раздава и те наставлява -

сега е неговият звезден миг.

Но ако трябва днес да се изправи,

да заяви позиция, да устои.

Веднага шмугва се зад силно рамо,

проблемът докат'  отшуми.

Ако пред теб безсилен се окаже,

обръща другата страна -

и гледа положението да замаже,

приятел пръв е на света.

Ако животът благосклонен се покаже

и шанс даде му да се изяви,

веднага знае как да се докаже,

аплодисменти да получи за лъжи.

И в гръб да те удари също може,

дори големите да стъпче във калта.

Той иска сам пред всички да докаже,

че най-добър е на света.

С  приспаната си съвест не разбира,

че гнусен е и жалък тоз плъхок

и бие се в гърдите денонощно,

че прав е да е пъклено  жесток.