Превърна ме в това и си отиде.
Материалистка съм сега.
Остави ме самотна и ранена,
на правилата грешни да робувам.
Сега обаче всичко е различно,
плачът ти е далеч от мен...
... като далечно ехо се чува,
но в материалният ми свят,
просто нищо не струва.
Лъжите си проклинаш,
съжаляваш за преди.
Едва накрая осъзнал си,
че без мене само ще боли...
Преди не знаеше какво е болка,
за мен ти беше някак безразлично.
Сега предишното ти "АЗ" е в мен...
... забравила съм да обичам...
Отмъщавам с болка за преди,
а това да съжалявам - нещо нетипично...
© МЕРИ БЛИЙЖ All rights reserved.