Мечо Пух е гладен
Проскърцваше стомахчето на Пух,
че беше гладен – ясно му личеше.
Не беше вярно, че под зимния кожух
скатало бе запаси рунтавото мече.
Напротив! Харесваше му ден за ден
да живее Мечо царски във гората.
Раздаваше го на смелчага, на бохем –
коремът празен, празна и устата.
Запъти се веднъж през гъстата гора
да търси Мечо своята вечеря.
Отиде той при горската пчела,
при която ходил бе и вчера.
- Стига, Мечо, аз работя всеки ден
и упорито браня своите запаси,
А пък ти нахално идваш пак при мен
целия надран и в храсталаци.
Засрами се малко, може ли така
безотговорно да се скиташ из гората?
Зима идва и с ледената си ръка
ще прегърне всичко свежо и познато.
Разочарован мечо и обърна гръб
и отново се изгуби във гората.
През храстите пробиваше си път
и осъзна, че права бе пчелата.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
