Мечтата на един сархош

Ако имаше поне в долапа

репички и връзка пресен лук,

топла питка лакомо ще лапат

със клошаря долу, за дослук.

Ако пък и гроздова ракийка

пипне тук под сламения нар,

би помолил милата комшийка

за салата с тиквички – Кенар.

Най добре портфейл от кожа с кинти

да намери в дъното на шкаф,

в кръчмата квартална да разавинти

стола до тезгяха, за масраф.

Щом на всички викне тук по юзче,

келнерът диван чапраз ще спре –

знае си, бакшиш че ще му пусне

най-накрая в мазното сетре.

А когато три по сто гаврътне,

ще напъха в белите гърди

пачка на певицата, да тътне

песента ù – глътка да върви.

В полунощ, изнижат ли се вънка

и на маса клюмнат ли глави,

ще напипа талията тънка

на портфейла, тъй що не откри.

И с последния клиент тогава

ще напусне топлия уют,

а навън снегът ще продължава

да затрупва кофите с боклук.

Светлината тънко се прокрадва

в мразовита януарска нощ

и върви по острие на брадва

пийналият по леда сархош.