Jan 2, 2009, 10:11 AM

Мечти... хиляди добри очи

  Poetry
845 0 2

 

Аз мога думи хиляди да кажа,

с глас сподавен в тъгата да ги изрека,

но няма да престана да мечтая

за радости безкрайни по света.

Аз искам светлина навред да има

и хиляди светулчици в нощта,

онзи пламък тъй неудържим да грее,

да грее вечно в нашите сърца.

Мечти, мечти и пак мечти...

нереален свят от добрини,

неземна красота, излъчвана от слънчеви лица,

пеещи песента на любовта.

Игра на думи, лъч небесен -

това е моята душа,

от нея бликат капки нежност

за забравените от света...

Тъй немощни, умиращи ден след ден,

те не могат да опитат сладостта,

на всеки миг,пропит от вечността.

Аз искам пак да мога да понасям тез беди,

И крачеща напред да казвам:

"Желая... тайно аз бленувам пълен свят,

греещ от хиляди добри очи."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...