Медна монета
Изпусна ме като монета медна
и на паважа нежно прозвъня
най-лунният ми образ на жена.
Нощта се спусна по ревера ти
и ритъмът на делника залепна
на склона на притворената ти уста.
Как тихо е по улиците пусти!
Заглъхна даже този кротък звън.
Остана влагата по медните ми пръсти
и утрото да дебне в твоя сън.
© Сабина Петрова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
