Медна монета
Изпусна ме като монета медна
и на паважа нежно прозвъня
най-лунният ми образ на жена.
Нощта се спусна по ревера ти
и ритъмът на делника залепна
на склона на притворената ти уста.
Как тихо е по улиците пусти!
Заглъхна даже този кротък звън.
Остана влагата по медните ми пръсти
и утрото да дебне в твоя сън.
© Сабина Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
