МЕЖДИННО
МЕЖДИННО
По грубите стени на кладенеца
спираловидно се изкачвам
залепнала за камъка страхливо
с разкървавени нокти, впити в него,
не ми остава време да погледна
какво ли става горе в светлината.
И в кратките минути на умората,
когато изнурена се запирам,
си давам сметка, че и слънцето
не може да огрее само мене.
Такава ми е явно орисията -
лъча да търся
като се издигам по спиралата,
защото в дъното и винаги ще има минало,
което да ме дърпа с вакуума си.
А може би във този кладенец
е пълно с философски камъни,
които ще ми дават сила
да продължа
нагоре.
По грубите стени на кладенеца
спираловидно се изкачвам
залепнала за камъка страхливо
с разкървавени нокти, впити в него,
не ми остава време да погледна
какво ли става горе в светлината.
И в кратките минути на умората,
когато изнурена се запирам,
си давам сметка, че и слънцето
не може да огрее само мене.
Такава ми е явно орисията -
лъча да търся
като се издигам по спиралата,
защото в дъното и винаги ще има минало,
което да ме дърпа с вакуума си.
А може би във този кладенец
е пълно с философски камъни,
които ще ми дават сила
да продължа
нагоре.
© Силвия Андреева All rights reserved.
