сиа (Силвия Андреева)
72 293
May 20, 2007, 3:46 PM

МЕЖДИННО 

  Poetry
514 0 6
МЕЖДИННО

По грубите стени на кладенеца
спираловидно се изкачвам

залепнала за камъка страхливо
с разкървавени нокти, впити в него,
не ми остава време да погледна
какво ли става горе в светлината.

И в кратките минути на умората,
когато изнурена се запирам,
си давам сметка, че и слънцето
не може да огрее само мене.

Такава ми е явно орисията -
лъча да търся
като се издигам по спиралата,
защото в дъното и винаги ще има минало,
което да ме дърпа с вакуума си.

А може би във този кладенец
е пълно с философски камъни,
които ще ми дават сила
да продължа
нагоре.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??