Между четири стени
Целият ни свят се събира
между тези четири стени,
не ни е нужно нищо,
достатъчно е да сме само аз и ти.
Ще помниш дълго тази нощ,
в която мрака беше ни прегърнал,
а за нас, вплетени един във друг,
земята в рая се превърна.
Ще помниш сладката възбуда,
обзела нашите същества
и този миг една заблуда,
че сме единствените на света.
И сякаш тази среща е последна,
изпиваме от нея радостта
и всяка ласка е свещена,
запазила магията на любовта.
От този спомен ще минава
през теб светкавицата на страстта
и като гръм ще те разтърсва
желанието да ме имаш на часа!
© Симона Симеонова All rights reserved.
