Между дивото и човечното
Не е лесно, братле! Не е лесно
в този толкоз безмилостен век
да живееш най-скромно и честно
за цената да бъдеш човек.
Сред върхушката звярът диктува -
далавера, файда, интерес.
Всяка съвест парите си струва,
а скръбта - постоянният стрес.
Еволюция - странно обратна
изврати генетичния код.
Най-устойчив вирее приматът,
който има дивашки подход.
Той е силен да граби изцяло.
Да руши и да сплашва на глас.
Хомо сапиенс - уж в огледало,
но отвътре - обсебен от бяс.
Как живее се в джунгла зловеща
без утеха от тези тегла?
Лъв те гони, пантера те среща,
дебне сив лешояд на скала.
Тук - хиена със крясък гробовен.
Там - с разтворена паст крокодил.
И се питаш - дали си виновен,
че човек си се вече родил.
Но дори през живота опарван
от стрелите на дивия ад -
не извръщай ума си към Дарвин,
нито Фройд да те дърпа назад.
Щом изпълва ни смисълът вечен
в оня светъл, Заветен Урок -
че човекът пребъдва човечен
като Образ на Живия Бог.
(Бакърена паничка)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
