МЕЛНИК -  В ТЪРБУХА НА ПИРИН

Автор - Величка Николова - Литатру

от кн. ми "В България е Раят"

Ето ме в малкия Мелник. Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник. Огън в огнище пламти.
Тук, във търбуха си: Пирин – къта най- малкия град,
тук боговете пируват с Мелнишко вино – отрад!
Ядохме, пихме и пяхме. Мечка ревеше отвън,
ала не се побояхме! Сладък бе нашия сън.
Утрото – слънце ни сипа в чашите с черно кафе.
Вънка глухарче подрипа. Гони го малко кутре.
А *пирамидите стройни, опнали своите тела,
сякаш са воини бойни – пазят отвсъде града.
Радва ни слънцето мило в топлия есенен ден.
Чувствам дъха на кандило във манастира смирен.
Бавно свещите догарят. Свята молитва се лей…
В мойта душа се разгаря вяра християнска и пей.
Вечер луната сияе, златната грива си вей.
На монумента на Яне пее в захлас *Чичо пей.
Вълците вият в нощѝте. Хапе планинския дъх.
Хлябове втасват в нощвите. По камънаците – мъх.

Слънцето - рано- ранило, беше ми сипало чай.
Дребно петле подранило – *дЕреше гърло до край!
Пийнах си чая прекрасен. Бе с аромат на роса.
Хлябът ни - май беше втасал и се печеше в пещта.

Мелнишки бабек опекох... Вино от бъчвите пих.

Мъж ми ме взе под опека:

- Лита, ти май се опи!   ;)
 

Тръгнахме рано, зарана. Билков букет си набрах,

а във манерката празна - извор планински побрах!

Сбогом, ти Пирин, планино; Мелник мой, незабравим,
бил си във пепел, в руини... Днес на света си любим!

Литатру
*Мелник - най- малкия град в България,
известен с: прочутото Мелнишко вино, Винарски изби,
пясъчните *пирамиди,
огромното разнообразие на еделвайс и мъх,
с "Белият казан" - вечно пълен със сняг,
с църкви и манастири в близост (Роженският манастир),
паметникът на Яне Сандански и гробът му (на около 280 метра)…
*Чичо пей - име на птичка

*стихчетата със ситните буквички липсват в книгата ми - "В България е Раят".

Относно запитването

отговарям:

при редактиране на някое стихотворение

под заглавието пиша в скоби, че е редактирано от мен. Не се срамувам!

Никой не трябва да се срамува да изпипва творбите си, да ги дооправя,

да се стреми към съвършенство.

Аз лично - не се срамувам, правила съм го, особено в началото на творческата си дейност.

(Вече имам над 2000 творби: над 1200 - в книги, другите са ми в тетрадки.

Започнах да правя и преводи на стихове от македонски, тъй като съм "закърмена" не само с български, но и с македонски език.) 

Като отговор на второто запитването, отговарям: масивните ми стихотворения са писани на екс, както и тази творба. (Една от първите ми крупни творби е "Децата и зимата") - на един дъх!

Що се отнася до ударенията пояснявам: българският език е много богат: диалектно и книжовно.

Ето това богатство го прави толкова обичан от българи и чужденци. Това богатство дава възможност на поетите да се разгърнат.

В "Откровения" е пълно с таланти, което ме кара да се радвам и гордея с тях!

Има думи, в които ударението задължително трябва да се промени - от книжовно на диалектно или обратното, за да не се съсипе силаботоническия стихостроеж.  (В случая:

"Дребно петле подранило - дЕреше гърло до край", а не както е книжовно: "дерЕше".

Смея да твърдя, че всичко в творбата ми е точно.

Който го харесва и който не го харесва - да е жив и здрав!

Аз ще напиша и по- хубави стихове за този достолепен сайт, който е българската гордост,

защото е пълен с таланти: поети, художници, художници - приложници, фотографи...

Благодаря за вниманието!