Миг безвремие
Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето
как кротко слънчевата светлина изпраща.
Не говори. Дотук са думите посеяни.
Погледай. Тишината кълновете им поклаща.
Прочети какво ти казват устните,
когато думичка не могат да промълвят,
а в небосклона всичките звезди разпръснати
страхуват се. Не чуеш ли и ще посърнат.
Послушай. В тишината свети музика.
Опънала е до последно всичките си струни.
Прелееш ли във нежността на ритъма,
красотата и самичка в тебе ще потъне.
Не говори. Светът се е събрал в очите ми.
Протегнеш ли ръка, ще можеш да го вземеш.
Усещаш ли как тишината напоила е косите ми.
Там крие се мигът, превърнал се в безвремие.
© Ани Монева All rights reserved.
