Миг или...
в нощта... МИГЪТ е съхранен...
когато УСТНИ впием забранени...
а телата ни потни... опиянени...
изгубени сред... сластни пътеки
мига уловили, бяха едно...
Денят е монета разменна...
за прегръдки от нежност...
очите пият от страст и искрят...
нека другите спят, ние ще пием...
от вкуса забранен...
... ВЕЧНОСТ изречен.
Поеми вкуса на звездите...
нека споделим мига сега...
Аз и ти... в МИГ сребрист, наситен...
вървим по път, със плахост посипан.
Лицето ти ГАЛЯ... сред ласки и здрач...
Един последен стон... роди се познание...
Нашата Рожба... нашият Син... нашата Дъщеря...
© Пламен Йовчев All rights reserved.