Aug 27, 2007, 9:49 AM

Мила за друг

  Poetry
841 0 6
Това, че връщаш се сега,
не значи никаква надежда,
а само нова самота
в изплетена от паяк прежда.

Ще бъда пленница на теб
и твоите първични чувства,
излети лошо в буца лед
и имитиращи изкуство.

Ще търся дива обич пак
и в любовта си ще съм пряма,
но вместо мил и топъл знак
ще имам в дните си измама.

Но мисля, че свободна вече,
аз твойта власт съм победила
и няма кой да ми попречи
със другиго да бъда мила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дешка Люцканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....