Мираж
Поисках те и бързо те направих
и стана повече от съвършен.
А после влюбих се дотолкова, забравих,
че ти не беше никога роден.
Усмихваш се и някак неусетно,
сърцето ми се мъчиш да откраднеш.
А аз дори не смея да посегна,
докосна ли те, знам ще се разпаднеш.
Ще те направя по-богат и от изкуство,
ще бъдат нежни твоите ръце.
Но да дадеш любов ще трябва чувство,
а за чувството – сърце.
Ще ти го дам, ти ме обичай само,
ще те целуна този път без страх.
Едно сърце ще стигне ли за двама?
Докосвам те и се превръщаш в прах...
© Мойра All rights reserved.
