много дълго те чаках, любов
Много дълго те чаках, любов.
Много вино изпих... да те помня.
С много жар те подклаждах и наяве
изгорих думите, дано те запомня.
В буен огън горях и изтлях.
Сън ли бяха твоите ручеи чисти?
Или наяве от обич по теб избуях,
тънка трева от лунните сенокоси.
Сън? Реалност ли? С песенни истини
по телото ми жарко танцуващи,
огнени краски във дните рисуващи,
по калдаръмени улици тихо притихващи.
Много ли дълго те чаках, любов...
та недопита ликуваш в надежди.
С дъх ме опиваш, а от нежният зов,
още те искам, но в този живот.
Сънено дните прелиствам с мечти.
Бъдеще светло чертая във мислите.
С виното пресъхнаха и моите сълзи.
И пак те очаквам във дните си...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
