Много ли поисках?
На моето слънчице с любов!
Много ли поисках?-
Една душа богата и свободна,
Една душа да литне волно
със душата ми гальовна.
Един истински човек
мой приятел и любовник,
верен спътник във живота ми самотен
Много ли поисках?-
будейки се всяка утрин
да виждам в очите му лицето си,
а вечер притихнала кротко
във прегръдката му мъжка
да чувам ударите на живота си.
Поисках и преминах..........
През пустинни друми,
През гори вековни
и блата злокобни.
През виелици и хали,
през градове обсебени
от хора, на статуи подобни.
Преминах за да стигна...........
С топлината на пролетно
слънце, той ме погали,
с нежността на морски бриз
косите ми разпиля.
В очите си носеше
звездният блясък, омаен,
с медени устни разпали
отдавна затихнал пожар.
Букет от чувства изящни
и чисти той ми дари.
Своето голямото сърце
на ръце ми поднесе.
За мен бе откраднал
свежият дъх на елхова гора.
Той ме накара отново
да обичам света.
Много ли поисках Господи?
Много ли поисках
или ти ми даде много?
Грях ли е не зная,
но обичам го и го желая!
© Нели Бъзева All rights reserved.
да чуя забележките. Направо съм възмутена.
