Dec 16, 2007, 8:27 PM

Модата на любовта

  Poetry
1K 0 3
Не ми е нужно да видя, че има любов,
на ревю да присъствам,
и да я гледам в тоалета й нов...
А тя ги сменя често и сияе,
едва успееш да ги купиш, а ресто? -
тя не хае...

Така, като сираче бедно,
минава покрай мене модата,
и чудя се: "нима е редно...
как смогват хората?"

А има, има хубаво облечени!
Дали са толкова прекрасни,
във МОИТЕ самотни вечери...

Сега седя, обляна във охолство,
и зная, зная, че със задоволство,
ще дочакам своя ден,
когато модата на любовта ще спре при мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...