Модерното ни време
МОДЕРНОТО НИ ВРЕМЕ
Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник!
Не бъди идиот и глупак!”
Заприличах на цъкащ будилник,
лесно „паля” – човек съм все пак!
Е, за себе си лошо не казвам,
има други да правят това...
Аз душата си цяла показвам
и я готвя за славни дела.
Тишината обаче... избяга,
а светът се оказа голям.
Гола искреност днес не помага,
нито воля, натъпкана в спам.
Как да бъда бездушен, покòрен,
щом – на книга – аз пръв съм юнак
и зависи къде съм отворен,
кой чете ме, кога, че и... как?!
На модерното станахме хора,
все с красиви, със святи мечти,
но не гледаме вече простора
и нехаем какво предстои...
Всеки стиска в ръцете си джаджа –
нещо рови, сърфира, реди:
„Гледай, братче, какво ще покажа!
А!... Видя ли?... От мен се учи!”
Не мислете, че мразя прогреса,
о, той нужен е! Даже сега
е помощник в борбата със стреса,
по-грижлив от човешка ръка.
В домовете, пред всекиго – плазма,
сам програмите цъка – рахат!
Закачат ли го, в миг се раздразва
и сърдит е на целия свят.
Тъй чувствителни станахме, мними,
подозрителни, даже и зли,
капсуловани, незаменими,
с отвратително остри стрели.
Неразбрал, непроучил, но... давай –
онзи враг е, застреляй го пръв...
А пък после – „Приятел, прощавай!
Аз не си те представях такъв...”
В болно време, изглежда, живеем.
Диагнозата никой не знай.
Уж се чувстваме здрави, а тлеем
във уплаха пред близкия край.
Този свят е устроен нечестно
(с непочтени и мръсни дела),
да живее човек не е лесно
и в позор са не малко чела.
Но не тръгнем ли в чиста пътека,
да сме пример в безбожния свят –
и съдбата не ще ни е лека,
и във бедност мнозина ще мрат.
© Росен Гъдев All rights reserved.
