Моето бъдещо лудо дете
Моето бъдещо лудо дете
Видях се бременна насън.
И бях щастлива и свободна.
Танцувах под дъжда навън.
Свободна бях, но и самотна.
Защото кой нормален мъж
ще е баща на туй юначе,
което в цъфналата ръж
живее, смее се и плаче;
което пее без покой
и носи риза наобратно;
което в летен юлски зной
лежи на слънце многократно;
което крие чуден свят
в очите си, събран в сълзичка;
не знае беден и богат -
усмихва се без срам на всички...
Но този анормален мъж
измисля с мен в ръжта небето
и, позадрямал, в летен дъжд,
насън измисля ни детето.
© Владислава Генова All rights reserved.
