Aug 24, 2007, 9:13 AM

Моите дечица

  Poetry
1.4K 0 5
 

Стиховете са за мен деца.

Ах, колко много съм родила!

И оше раждат се от любовта,

от стиховете черпя свойта сила.


Не са те плод на мойта страст

неутолена, нито на греха.

"Децата" ми са скрития копнеж

и мойте чувства, изразени в рими.


Стиховете са за мен деца.

Ще кажат - многодетна майка,

но аз моля Бог да ми дарява още,

да ми дава светлина!


Да ме напътства през трънливия ми път,

да пази моите "Звездички".

Когато някои ден отида си оттук,

мечтая те да бъдат четени от всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...