Моите пролети...
Моите пролети
Разпръснах пролетите
двадесет и пет
по петолинието...
А нотите в живота
още плахо сричам.
Пораснах ли?
Надвих ли болка
и безсилие?
В очите ми се взира
палаво момиче.
Играя си все още
на принцеси.
Рисувам замъци
по черния асфалт.
Усмихва ми се
ведро слънцето:
"Дете си!"
Очаквам полунощ -
пореден звезден бал.
Изгряха двадесет и пет
луни в небето!
Запалиха ги облаци.
И вятър ме целуна.
Загадъчно разцъфнах -
разлисти се сърцето.
Превърнах се в жена.
Душата ми е тънка струна.
© Гергана Шутева All rights reserved.
