Мойте Счупени Крила
Виждаш ли там, през мойте черни очи,
хиледите малки топли сълзи.
Виждат полета на моята душа,
и чуваш ли вятърът леден, шепнещ за гниенето на любовта
Рее се погледът ми в обсипания със черни облаци небосклон
Гаснещи звезди на сив фон.
Тих дъждец почва да вали,
Малко остана до смъртта, нали?
Мъгливото слънце от изток изгрява,
Носейки само болка от гаснещият живот,
На запад залява мрака и изгрява тъмнината,
Приспивайки със песента на войната.
Разпервам аз черните си криле,
Със тях ще достигна небесата.
Но по тях се стича топла кръв,
Топла ледена кръв – от душата.
Счупени са мойте крила,
Искам с тях да полетя над смъртта по земята,
Ще се бреборя със наресщният вятър,
И ще продължа да се рея – някаде там – в чернотата на небесата.
хиледите малки топли сълзи.
Виждат полета на моята душа,
и чуваш ли вятърът леден, шепнещ за гниенето на любовта
Рее се погледът ми в обсипания със черни облаци небосклон
Гаснещи звезди на сив фон.
Тих дъждец почва да вали,
Малко остана до смъртта, нали?
Мъгливото слънце от изток изгрява,
Носейки само болка от гаснещият живот,
На запад залява мрака и изгрява тъмнината,
Приспивайки със песента на войната.
Разпервам аз черните си криле,
Със тях ще достигна небесата.
Но по тях се стича топла кръв,
Топла ледена кръв – от душата.
Счупени са мойте крила,
Искам с тях да полетя над смъртта по земята,
Ще се бреборя със наресщният вятър,
И ще продължа да се рея – някаде там – в чернотата на небесата.
© Георги All rights reserved.
браво
