Молба
Не ме подминавай,
спри се за миг,
защото утре,
ще бъде късно
и само споменът,
от моя лик,
да ти напомня,
какво си пропуснал.
Опитай се да чуеш,
дори и да мълча!
Не говори,
а сърцето ми слушай,
уморено е,
от не една лъжа
а ти постой за малко,
моля те, не тръгвай!
Остани при мен
и за миг дори,
вземи ръката ми,
стопли я с устни,
погледни очите-
нещо там блести...
Ако са сълзи,
докосни ги с пръсти.
Не!Не тръгвай!
Дъждът вали-
само той със мен
остава нощем,
а когато спре,
тогава си тръгни,
но аз ще изкрещя
на небето - за още.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
