kity (Людмила Нилсън)
145 8539
Nov 21, 2006, 7:04 PM

Молба 

  Poetry
790 0 16

    Не ме подминавай,

       спри се за миг,

        защото утре,

       ще бъде късно

    и само споменът,

        от моя лик,

      да ти напомня,

  какво си пропуснал.
   Опитай се да чуеш,

    дори и да мълча!

         Не говори,

   а сърцето ми слушай,

         уморено е,

     от не една лъжа

   а ти постой за малко,

   моля те, не тръгвай!

      Остани при мен

       и за миг дори,

    вземи ръката ми,

    стопли я с устни,

     погледни очите-

    нещо там блести...

       Ако са сълзи,

    докосни ги с пръсти.

        Не!Не  тръгвай!

        Дъждът вали-

    само той със мен

       остава нощем,

       а когато спре,

    тогава си тръгни,

    но аз ще изкрещя

    на небето - за още.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??