Изцели ме, магьоснико,
от моята лудост -
все да страдам по тебе безумно.
Да не виждам очите ти кладенчови
и покорно във тях да се давя.
Да не гасна по тази усмивка
и да тръгвам, щом тя ме повика,
и гласа ти, когато ме мами
да не чувам, а тук да остана.
Забрани на прегръдката твоя
да ми взема съня и покоя,
на гласа ти да ме опива... ...