Събуждам се със някаква тревога.
Дали стомахът ме боля насън?
Поглеждам масата и... о, неволя!
Изчезна пицата! Дали е сън?
Крадецът сигурно е още тука,
задигнал и последното парче.
Докопам ли го - ще заплаче!
Как смее пицата да ми яде?
От шкафа чувам, че се мляска,
отварям бясно малката врата,
юмрука свивам, но се стряскам -
молец ми кротко ризите гризе.
Приклещвам го и диво кряскам:
- Върни ми пицата, теле!
А той се пули и примлясква:
- Молецът, драги, пица не яде!
Набързо трясва си вратата:
- Защо се паднах на галфон?
Нощес погълна я с тавата,
а мен ме чака ленен панталон!
© Лъчан All rights reserved.