Sep 6, 2007, 10:03 AM

Молитва

Poetry

673 0 12

Прозрения. Своите права плътта си иска.
В греховен свят аз и ти не сме. Любовта не е оракул.
А колело на чекрък. В бяг лудешки магия!
Понякога потискана. Премълчавана стихия!
И живее тъй, както си иска! Дори несъвършена.
Понякога заплашвана. Със анатема.
И никога не се задавя. И без глътки въздух!
И никога не си позволява. Да разсипе чаша с гордост!
Молитва отправя. Към прекрасния, земен свят!
Спасител на любовта!... Той и тя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Невероятни са последните ти стихове - мъдри и истински, замисляш ме за всичко, което съществува,виждаш и чуваш всичко и след това - прекрасен стих като този.При теб може да се чуе и как тревичката диша и расте.Прекрасна си , Мариолче.

2007-09-09T13:17:42+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Приказка! Браво! Хенри

2007-09-07T03:16:55+03:00
FATE_MUST (Фа)

"И никога не си позволява. Да разсипе чаша с гордост!"
Цялото ми хареса, но това са думите, които се откроиха за мен!

2007-09-06T21:21:57+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Много умозрителен стих! Поздравления!
"Любовта,като колело на чекрък"..харесва ми

2007-09-06T17:24:31+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Плътта е съд, в който се пази душата!Колкото по-ценна е душата ти толкова по-добре трябва да се грижиш за съда.Прозрението ти е точно.

2007-09-06T16:30:21+03:00