Молитва
Не прекършвай крилата, отново ми трябват за полет
към узрелите ниви на село пред дъжд. По роса
искам с песен да литвам над речните млади тополи,
да нанизвам пендар от звезди над Балкана в нощта.
Не затваряй очите с ръка, нека мога да виждам
как растат и умнеят децата ми, как стават мъже.
Чèта внуци край мен да се гонят, а аз да предричам
кой в сивата старост огнище за мен ще кладе.
Не затръшвай вратата. До сърцето си скътай за спомен
оня ключ от въздишки на хора, родили мечти,
изстържи му ръждата и от слънце под розова арка
възроден да възкръсне, до последния ден да блести.
© Роси Савова All rights reserved.
