И тази нощ ще бъде като другите,
безсънен поглед вперила навън.
Пътеки хиляди ще наблюдавам –
да търся моята сред тях.
Угаснал храм в душата ми се моли
за своя първозван светец,
О, Господи, ще мога ли отново да се вричам,
“Обичам те!” – без свян да кажа пак.
Пътеката дали ще забележат,
минаващите покрай мен?
Смилете се!
Душата ми се моли –
да се обича не е грях!© Елена Бързева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
