И тази нощ ще бъде като другите,
безсънен поглед вперила навън.
Пътеки хиляди ще наблюдавам –
да търся моята сред тях.
Угаснал храм в душата ми се моли
за своя първозван светец,
О, Господи, ще мога ли отново да се вричам,
“Обичам те!” – без свян да кажа пак.
Пътеката дали ще забележат,
минаващите покрай мен?
Смилете се!
Душата ми се моли –
да се обича не е грях!© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
