Молитва за дъжд...*
и тази вечер в съня ми заваля.
Повече е невъзможно да се преструвам,
от липсата ти през деня (когато не спя) ме заболя...
И тази вечер дойде принца от мечтите на белия си кон,
и ме открадна от реалността...
Луната ни беше свидетелка, а под звезите - нашият дом...
Там двама с теб открихме магията на Любовта...
И тази вечер тих дъждец вали...
Но теб те няма, питам се къде сгреших.
Мокри и тъжни са моите очи,
с горчивите си спомени се вече примирих...
Боже, и тази нощ се моля,
застанала пред теб и пред света...
нека отново завали... нека спусне се нощта, аз няма да говоря...
Прати ми дъжд, а с него и съня...
(Моля се и тази нощ след толкова години,
пак да завали онзи нашият дъжд... тих, топъл и спокоен.
Боже, моляте... просто ми...
Искам дъжд, нашият дъжд... но не какъв да е, а Любовен...)
© Александра Матеева All rights reserved.
