Момчето на жената войник

Jul 31, 2012, 11:44 AM

Poetry » Civilian

500 0 1

Момчето на жената войник

То крачеше наперено

до стройна жена в униформа.

Тя имаше ангелско бяло лице

и гримирани силно очи, но ù личеше –

мъжко момиче.

Редови служител

от новата армия.

Не познаваха Че –

водача на бедните

от Боливия, Куба и Конго.

Никога нямаше да си купят

черно-червените

фланелки фетиши

с портрета на Корда.

Вървяха нагоре

в потоци

затишие.

Бяха като зидари

на новия ден:

една жена боец

и петгодишното ù хлапе.

Хлябът в ръцете им

ухаеше на тотем.

След тях креташе

умореният господ.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

theironlady (Златина Георгиева)

2012-08-07T21:37:40+03:00

ъхъ...точно такава беше картинката и точно така я възприех. Не е еманципация, а БЕДНОСТ и НУЖДА! Нещо по вапцаровски, но в съвременен аранжимент.Една жена войник, която водеше детето си, но мисията й не е оная от преди 89-та...Не знам последният апостроф защо е - да не би да имате нещо подобно вие?Не съм го чела...