Тихо спяха в нощта
под тънък слой мъгла
труповете на момчето със сините очи.
Изкормени, разкъсани,
осквернени тела
на хора, неoценяващи дара на живота,
лежащи завинаги.
Спасени от него,
от момчето със сините очи,
момче, което не искаше очи,
той можеше да вижда и без тях,
те не бяха нужни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up