Монголия
По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен.
И непознат: дечица, майки, татковци...
Сгъстява се черешовата вечер
и лакомо топиш ѝ пръст във сладкото.
Монголия е мировата тайна.
С прозорци светли, с хора като сънища.
И обграден от толкова безкрайност,
притихнал си отвънка и си мъничък.
Монголия е всичко отначало.
Живот във малки шарени подаръци.
Леглото ти с небесно одеало
и дневник само с бели страници.
Накрая се прибираш, яхнал облаци.
С дърветата в квартала се целувате.
И всичко ти е гладко и е обло…
като се връщаш от небивало пътуване.
31.07.2013
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
