Море
Не съм... Не съм една и съща.
Понякога отвътре съм море
и корабите мога да поглъщам,
и мога да те разделя на две.
Не съм. Дори не съм подобна
на вчерашния образ бял.
Сега съм тъмна и прокобна.
Не зная как до днес си оцелял...
Че вече само вятърът ме пори,
съдира като изтъняла дреха.
Със мене само вятър смее да говори
и днес не искай да съм ти утеха.
Не искай днес да те погаля тихо
с прозрачните си нежни длани -
моретата отвътре ги отнеха.
След ветровете нищо не остана...
И само ако силно ме прегърнеш,
със шепота си ще ти се наричам.
Море и вятър - всичко ще обърна
наопаки. И пак ще те обичам.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
