Море
Аз не искам да имам по много
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби.
Гоня залези. Търся очите ти.
Като кораб, отплаващ със дните ми -
тръгваш, идваш, отмиващ сълзите ми...
И си тук. И те нямам. А в спомени,
като счупена мида, порязваш
онзи пламък, искрящ във очите ми
и ръцете студени, когато
няма въздуха как да поема.
Пеперуди прехвърчат в небето ми,
а дете носи залез във шепите.
Ти си изгревът, ти си морето ми.
А си тук. Ала как да се стигна.
Сплитам мрежи от дълго очакване -
да те имам. Навярно съм плакала.
Да потъна ли? - питам душата си.
© Ем All rights reserved.
С едно море си пораснала! 
