Морето ще изглежда ненапълнено
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно,
което ще е само две безкрайно чакащи очи.
Пред тях морето ще изглежда ненапълнено.
(Дано да може стълбата до теб да издържи).
Погледнеш ли ме, ти ще можеш да познаеш
момичето с най-дългите и вятърни коси.
Успееш ли, единствено пред теб ще се покая,
а ти за всяка минала любов ще ми простиш.
За всичко, което аз ù дадох, а пък тя си взе.
(Не бой се, имам още много за раздаване.)
Не е възможно да съм с половин сърце,
когато винаги избирам повод за оставане.
Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
във оня кът – отдавна пазен все за тебе.
От тишината му, Любов, ти само да отпиеш,
ще ме обикнеш заплакала един път с мене.
© Ани Монева All rights reserved.
