Mar 9, 2006, 10:16 PM

Морска притча

Poetry

882 0 1

Морска притча

Потушават страстта ми вълните студени,
безмълвно,морето пролива сълзи,
а очите самотни се затварят студени
и кротко угасват като мъртви звезди...

Неусетно денят се прокрадва зловещо,
слънце подло изгрява и прогонва нощта.
Аз,тъй жадна за болка се затичвам сломена
да се гмурна в прегръдките на последна вълна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Много е хубаво!Харесва ми!!!/6/

2006-03-11T01:40:27+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0