Feb 3, 2013, 11:01 AM

Моряците

  Poetry
637 0 0

На сушата моряците се срещат
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.

Моряците, когато се събират
и вдигат тост за своите жени,
те винаги във пяната се взират,
да я сравнят със морските вълни.

Моряците ругаят тишината.
Спокойствие не им е присърце.
Не пускат котва, щом задуха вятър,
проблеми не задържат във ръце.

Моряците не спират да мечтаят
за кораба, когато са навън.
Когато се люлеят във безкрая,
брегът е най-блаженият им сън.

Те знаят как изглежда хоризонта -
спокоен, развълнуван, разгневен…
Солената вода им е икона,
благословия – всеки следващ ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...